Роли и Образи на Сцената

Изкуството прониква в нас неуловимо. Броят роли, които е изпълнил един артист е показателен за изявата му като цяло.

Ролите, изпълнени от Ст. Македонски, са повече от 40 характерни персонажи. Списъкът, представен в приложение 1, е съставен от база афиши, програми, рецензии и отзиви за неговите участия през годините. Някои от ролите са повтаряни многократно във времето - повече от 40 пъти, а други – над 50 пъти. Има и такива, които повече не са изпълнявани след слизането му от сцена.

Публиката е аплодирала появата на нови опери. Верди, Майер или Халеви – различието на образите обогатява и насища илюзорния свят. Има и свалени опери от сцената поради липса на тенор. Така, до 1927 г., Ст. Македонски е единствения Отело. Остава единствен Макс от „Вълшебния стрелец“ и Раул от „Хугеноти“.

Ролята може добре да се изпее и изиграе без публиката да усети докосване от Магията. Онова нематериално усещане от спектакъла, което влиза и остава в душата на зрителя. Него той може да отнесе у дома със себе си - частица от един друг и по- различен свят, в който проблемите на отделния човек не съществуват. Всичко свършва добре и всеки си получава заслуженото.

За юбилея по случай 20 години непрекъсната сценична дейност , вестник „Morgenblat” бр.399 от 1927” пише „.. той (Ст. Македонски) е една от първите сили в Народната опера и не може да се изнесе драматична опера без негово участие“.

„La Bulgarie“ бр.811 от 1926 „...в Германия, където пя в Операта и където пресата писа за него, не само като певец с хубав глас, но и като истински тънък артист, достигащ съвършенство и в сценичното изкуство.“

По повод същата годишнина, Николай Николаев припомня, че оцеляването на Оперната дружба преди 20 години, когато тя вече е регистрирано сдружение, но без никакви средства (субсидията от държавата е само четири хиляди лв. годишно), е поставено на карта. По-точно – Оперна дружба е пред загиване. Липсва изпълнителски състав. Никой не остава дълго да подкрепи делото, което по дух и по реалност е „възрожденско“ начинание. Без постоянно заплащане не може да се ангажира и задържи нито един що годе добър глас или изпълнител. Както български, така и на гост-чужденец.

„Нужен беше голям идеализъм, голяма чистота на душата да се пее при такива условия. Ст.Македонски не остави операта. Той не замина за странство, където можеше да направи голяма кариера, тъй като отзивите за него на местната и на западната преса, както и на чуждестранните представители присъствали на представленията, бяха блестящи. Той остана и до днес в операта и се издигна заедно с нея.“ [1]

„Ст. Македонски е артист със западна артистична култура“ коментира проф.Петко Наумов, бивш директор на Народната опера. И добавя, че при изпълнение на музикалната драма, ансамбъл от истински артисти прави възможно проникване и пренасяне на самото действие и философския замисъл върху публиката. Това е реформаторската роля на Глюк и Вагнер, които елеминират „чисто вокалните“ изяви на певеца.

„Илюстрована седмица“ от 1928 г. подчертава, че Операта е „наполовина музикална и наполовина театрална продукция“ . От което може да се усети зараждащия се „конфликт“ между тези, които за водещо поставят „вокалното“ изпълнение, а сценичното пресъздаване на образа остава встрани. Вестник „Македония“ пише: „Драмата има два големи стълба – Кръстю Сарафов и Сава Огнянов. Операта – само един, Стефан Македонски.“

За 30 годишния юбилей, организиран през 1935 г, големият български артист Асен Кисимов, в своя типичен стил се обръща към юбиляра с думите „син Аполонов“. Проф. Дим.П.Иванов посочва, че дейността на Стефан Македонски в българската опера е всъщност и нейната история.

1 проф. П. Наумов

Роли в опери:

№	Роля	Опера	Автор	Година
1.	Камен	в „Камен и Цена“	от Ив.Иванов и В.Кауцки	(1911 г)
2.	Кир Тодор	в „Борислав“	от Маестро Г. Атанасов	(1911 г.)
3.	Певец	в „Психея“	от Богдана Гюзелева - Вульпе
4.	Дон Хозе	в „Кармен“	от Бизе	(1912 г.)
5.	Радамес	в „Аида“	от Дж. Верди	(1914 г.) над 40 пъти
6.	Пепе	в „Палячи“	от Леонкавало
7.	Канио	в „Палячи“	от Леонкавало	(1915 г.)
8.	---	в „Кавалерия Рустикана“
9.	Манрико	в „ Трубадур“		(1914 г.) над 50 пъти
10.	Каварадоси	в „Тоска“	от Дж. Пучини	(1925 г.)
11.	Отело	в.“Отело“	от Дж. Верди	(1922 г.) премиера*
12.	Педро	в „В долината“ или „Тифланд“	от Ойген Д‘Албер	(1928 г.)
13.	Самсон	в „Самсон и Далила“	от Сен-Санс	(1924 г) над 50 пъти
14.	Раул	в „Хугеноти“	от Майербер	(1922 г.) единствен
15.	Рицар	в „Далибор „	от Сметана	(1924 г.)
16.	Херцога	в „Риголето“	от Дж. Верди	(1920 г.)
17.	Фауст	в „Фауст“	от Шарл Гуно
18.	Ленски	в „Евгений Онегин“	от П.И.Чайковски	(1920 г.)
19.	Герман	в „Дама Пика“	от П.И.Чайковски	(1926 г)
20.	Танхойзер	в „Танхойзер“	от Р.Вагнер	(1931 г.)
21.	Вертер	в „Вертер“	от Масне	(1920 г.)
22.	Елеазар	в „Еврейката“	от Халеви	(1927 г. ) над 50 пъти
23.	Алфред	в „Травиата „ (тенор)	от Дж. Пучини	(1913 г.)
24.	Жермон	в „Травиата“ (баритон)	от Дж. Пучини	(1947 г.)
25.	Лоенгрин	в „Лоенгрин“
26.	Х	в „Бал с Маски“		(1921 г.)
27.	Пинкертон	в „Мадам Бътерфлай“		(1924 г.)
28.	Лорис	в „Федора“	от Джордано	(1929 г.) дир. Масини
29.	Макс	в „Вълшебния стрелец“	от Вебер	(1930 г.) единствен
30.	Иван Ликов	в „Царска годеница“	от Римски-Корсаков	(1923 г.)
31.	Туриду	в „Селска чест“	от Маскани	(1915 г.)
32.	Х	в „Гергана“
33.	Х	в „Бохеми“
34.	Х	в „Вълшебната флейта“
35.	Х	в „Продадена невеста“
36.	Х	в „Свадбата на Фигаро“
37.	Х	в „Княз Игор“
38.	Х	в „Манон Леско“
39.	Х	в „Севилския бръснар“
40.	Х	в „В кладенеца“
41.	Князът	в „Русалка“	от Даргомижски
42.	Фра Дяволо	в „Фра дяволо“	от Обер	(1924 г.)
43.	Х	в „Дон Карлос“
44.	Хофман	в „Хофманови приказки“	от Офенбах
45.	Княз Синдал	в „Демон“
46.	Х	в „Прилепът“		(1927 г)

*До 1927 г. Ст. Македонски е единствен Отело

Роли в оперети:

№	Роля	Оперета	Автор	Година
1.	Едвин	в „Чарицата на чардаша“	от Имре Калман	(1918 г.) гост в Свободен театър
2.	Ахмед бей	в „ Розата на Стамбул“
3.	Граф фон Люксембург	в „Граф фон Люксембург“	от Лехар	(1919 г.)
4.	Данило	в. „Веселата вдовица“	от Лехар	(1919 г.)
5.	ген.Юшкевич	в „Синия плик“		(1934/5 г.)
6.	крал Рембо	в „Победителката“	от Йенбах	(1942 г.)
7.	Габриел фон Айзенщайн	в „Прилепът“		(1925 г.)

Първи роли – опера С.И.Зимина (Новьiй театрь Орiон) – Солодовников

№	Роля	Оперета	Автор	Година
1.	Арлекин
2.	Кошнил	в „Хофманови приказки“	от Дж. Офенбах	(1908 г.)
3.	Питикиначио	в „Хофманови приказки“	от Дж. Офенбах	(1908 г.)
4.	Гастон	в „Травиата“	от Дж. Верди	(1908 г.)
5.	Хофман	в „Хофманови разкази“	от Дж. Офенбах	(1908 г.)
6.	Гонец Княза	в „Демон“		(1908 г.)
7.	Пепе/Паяць	в „По южной Итальi)		(1908 г.)
8.	Англичанина	в „Фея Кукол“		(1908 г.)
9.	Папас	в „Червички“		(1908 г.)
10.	Крестиянин	в „Борис Годунов“		(1909 г.)
11.	Биволио	в „Ромео и Жулиета“		(1909 г.)

РЕЖИСЬОР НА ПОСТАНОВКИ

№	Постановка	Място	Година
1.	„Травията“	във Варненска общинска опера	1930
2.	„ Тоска“	в Ст Загора	1935
3.	„ Севилския бръснар“	във Варненска общинска опера	1931
4.	„ Кървава песен“	в София, 4-та девическа гимназия	1939
5.	„Кармен“	в Ст.Загора, постановка и режисура	1947/48

1930-32 директор-режисьор на Варненската общинска опера

1933 г – безплатен –режисьор педагог в Операта

1934-35 – Подвижната опера (Травията, Палячи)(1934-1937 г.) – Ст. Македонски и Т. Хаджиев, Основатели