Ако не говорим за тях и за направеното от тях, ако от Архивите не съживим историята за тяхното дело, това е все едно да ги изтрием от Книгата на Живота!

Роли и Образи на Сцената

Изкуството прониква в нас неуловимо. Броят роли, които е изпълнил един артист е показателен за изявата му като цяло.

Ролите, изпълнени от Ст. Македонски, са повече от 40 характерни персонажи. Списъкът, представен в приложение 1, е съставен от база афиши, програми, рецензии и отзиви за неговите участия през годините. Някои от ролите са повтаряни многократно във времето - повече от 40 пъти, а други – над 50 пъти. Има и такива, които повече не са изпълнявани след слизането му от сцена.

Публиката е аплодирала появата на нови опери. Верди, Майер или Халеви – различието на образите обогатява и насища илюзорния свят. Има и свалени опери от сцената поради липса на тенор. Така, до 1927 г., Ст. Македонски е единствения Отело. Остава единствен Макс от „Вълшебния стрелец“ и Раул от „Хугеноти“.

Ролята може добре да се изпее и изиграе без публиката да усети докосване от Магията. Онова нематериално усещане от спектакъла, което влиза и остава в душата на зрителя. Него той може да отнесе у дома със себе си - частица от един друг и по- различен свят, в който проблемите на отделния човек не съществуват. Всичко свършва добре и всеки си получава заслуженото.

За юбилея по случай 20 години непрекъсната сценична дейност , вестник „Morgenblat” бр.399 от 1927” пише „.. той (Ст. Македонски) е една от първите сили в Народната опера и не може да се изнесе драматична опера без негово участие“.

„La Bulgarie“ бр.811 от 1926 „...в Германия, където пя в Операта и където пресата писа за него, не само като певец с хубав глас, но и като истински тънък артист, достигащ съвършенство и в сценичното изкуство.“

По повод същата годишнина, Николай Николаев припомня, че оцеляването на Оперната дружба преди 20 години, когато тя вече е регистрирано сдружение, но без никакви средства (субсидията от държавата е само четири хиляди лв. годишно), е поставено на карта. По-точно – Оперна дружба е пред загиване. Липсва изпълнителски състав. Никой не остава дълго да подкрепи делото, което по дух и по реалност е „възрожденско“ начинание. Без постоянно заплащане не може да се ангажира и задържи нито един що годе добър глас или изпълнител. Както български, така и на гост-чужденец.

„Нужен беше голям идеализъм, голяма чистота на душата да се пее при такива условия. Ст.Македонски не остави операта. Той не замина за странство, където можеше да направи голяма кариера, тъй като отзивите за него на местната и на западната преса, както и на чуждестранните представители присъствали на представленията, бяха блестящи. Той остана и до днес в операта и се издигна заедно с нея.“ [1]

„Ст. Македонски е артист със западна артистична култура“ коментира проф.Петко Наумов, бивш директор на Народната опера. И добавя, че при изпълнение на музикалната драма, ансамбъл от истински артисти прави възможно проникване и пренасяне на самото действие и философския замисъл върху публиката. Това е реформаторската роля на Глюк и Вагнер, които елеминират „чисто вокалните“ изяви на певеца.

„Илюстрована седмица“ от 1928 г. подчертава, че Операта е „наполовина музикална и наполовина театрална продукция“ . От което може да се усети зараждащия се „конфликт“ между тези, които за водещо поставят „вокалното“ изпълнение, а сценичното пресъздаване на образа остава встрани. Вестник „Македония“ пише: „Драмата има два големи стълба – Кръстю Сарафов и Сава Огнянов. Операта – само един, Стефан Македонски.“

За 30 годишния юбилей, организиран през 1935 г, големият български артист Асен Кисимов, в своя типичен стил се обръща към юбиляра с думите „син Аполонов“. Проф. Дим.П.Иванов посочва, че дейността на Стефан Македонски в българската опера е всъщност и нейната история.

  • 1 проф. П. Наумов

Роли в опери:

РоляОпераАвторГодина
1.Каменв „Камен и Цена“от Ив.Иванов и В.Кауцки(1911 г)
2.Кир Тодорв „Борислав“от Маестро Г. Атанасов(1911 г.)
3.Певецв „Психея“ от Богдана Гюзелева - Вульпе
4.Дон Хозев „Кармен“от Бизе(1912 г.)
5.Радамесв „Аида“от Дж. Верди(1914 г.) над 40 пъти
6.Пепев „Палячи“от Леонкавало
7.Каниов „Палячи“от Леонкавало(1915 г.)
8.---в „Кавалерия Рустикана“
9.Манриков „ Трубадур“(1914 г.) над 50 пъти
10.Каварадосив „Тоска“от Дж. Пучини(1925 г.)
11.Отелов.“Отело“от Дж. Верди(1922 г.) премиера*
12.Педров „В долината“ или „Тифланд“от Ойген Д‘Албер(1928 г.)
13.Самсонв „Самсон и Далила“от Сен-Санс(1924 г) над 50 пъти
14.Раулв „Хугеноти“от Майербер(1922 г.) единствен
15.Рицарв „Далибор „от Сметана(1924 г.)
16.Херцогав „Риголето“от Дж. Верди(1920 г.)
17.Фауств „Фауст“от Шарл Гуно
18.Ленскив „Евгений Онегин“от П.И.Чайковски(1920 г.)
19.Германв „Дама Пика“от П.И.Чайковски(1926 г)
20.Танхойзерв „Танхойзер“от Р.Вагнер(1931 г.)
21.Вертерв „Вертер“от Масне(1920 г.)
22.Елеазарв „Еврейката“от Халеви(1927 г. ) над 50 пъти
23.Алфредв „Травиата „ (тенор)от Дж. Пучини(1913 г.)
24.Жермонв „Травиата“ (баритон)от Дж. Пучини(1947 г.)
25.Лоенгринв „Лоенгрин“
26.Хв „Бал с Маски“(1921 г.)
27.Пинкертонв „Мадам Бътерфлай“(1924 г.)
28.Лорисв „Федора“от Джордано(1929 г.) дир. Масини
29.Максв „Вълшебния стрелец“от Вебер(1930 г.) единствен
30.Иван Ликовв „Царска годеница“от Римски-Корсаков(1923 г.)
31.Туридув „Селска чест“от Маскани(1915 г.)
32.Хв „Гергана“
33.Хв „Бохеми“
34.Хв „Вълшебната флейта“
35.Хв „Продадена невеста“
36.Хв „Свадбата на Фигаро“
37.Хв „Княз Игор“
38.Хв „Манон Леско“
39.Хв „Севилския бръснар“
40.Хв „В кладенеца“
41.Князътв „Русалка“от Даргомижски
42.Фра Дяволов „Фра дяволо“от Обер(1924 г.)
43.Хв „Дон Карлос“
44.Хофманв „Хофманови приказки“от Офенбах
45.Княз Синдалв „Демон“
46.Хв „Прилепът“(1927 г)

*До 1927 г. Ст. Македонски е единствен Отело

Роли в оперети:

РоляОперетаАвторГодина
1.Едвинв „Чарицата на чардаша“от Имре Калман(1918 г.) гост в Свободен театър
2.Ахмед бейв „ Розата на Стамбул“
3.Граф фон Люксембургв „Граф фон Люксембург“от Лехар(1919 г.)
4.Данилов. „Веселата вдовица“от Лехар(1919 г.)
5.ген.Юшкевичв „Синия плик“(1934/5 г.)
6.крал Рембов „Победителката“от Йенбах(1942 г.)
7.Габриел фон Айзенщайнв „Прилепът“(1925 г.)

Първи роли – опера С.И.Зимина (Новьiй театрь Орiон) – Солодовников

РоляОперетаАвторГодина
1.Арлекин
2.Кошнилв „Хофманови приказки“от Дж. Офенбах(1908 г.)
3.Питикиначиов „Хофманови приказки“от Дж. Офенбах(1908 г.)
4.Гастонв „Травиата“от Дж. Верди(1908 г.)
5.Хофманв „Хофманови разкази“от Дж. Офенбах(1908 г.)
6.Гонец Князав „Демон“(1908 г.)
7.Пепе/Паяцьв „По южной Итальi)(1908 г.)
8.Англичанинав „Фея Кукол“(1908 г.)
9.Папасв „Червички“(1908 г.)
10.Крестиянинв „Борис Годунов“(1909 г.)
11.Биволиов „Ромео и Жулиета“(1909 г.)

РЕЖИСЬОР НА ПОСТАНОВКИ

ПостановкаМястоГодина
1.„Травията“във Варненска общинска опера1930
2.„ Тоска“в Ст Загора1935
3.„ Севилския бръснар“във Варненска общинска опера1931
4.„ Кървава песен“в София, 4-та девическа гимназия1939
5.„Кармен“в Ст.Загора, постановка и режисура1947/48

1930-32 директор-режисьор на Варненската общинска опера

1933 г – безплатен –режисьор педагог в Операта

1934-35 – Подвижната опера (Травията, Палячи)(1934-1937 г.) – Ст. Македонски и Т. Хаджиев, Основатели