Житейски път

Епохата след Освобождението на България е наситена от събития и емоции.

Еуфория от свободата, развитие и изграждане на институции от нулата, очаквания за реалността и самата реалност. Събитията минават през управлението на княз Александър Батенберг, идването на принц Фердинанд Сакс Кобург-Гота и противоречията между „фили“ и „фоби“.

Бащата на Ст.Македонски, Спиро Михайлов Македонски (1855 - 1944), е роден в Дебър, Македония. Сина му го описва като строг, но благороден и справедлив човек. Някои от „побратимите“ в Дебърското културно д-во споменават за родно място село Кърчища, на северо-изток от Дебър. В останалите документи за родно място на Спиро Македонски се споменава само Дебър.

Стефан обича да пее и да играе на „театро“ от детските години. Заради песните другарите му го наричат „Стефан песнопоецът“. Когато в Сливен идва руската певица Панайотова (по мъж ) от Санкт-Петербург, той се промъква през задния двор на читалище „Зора“, където се изнася концерта и наблюдава сцената покатерен на един прозорец. Но от там не вижда и не чува добре. Затова през антракта се промъква още по-близо до сцената.

Есента на 1902 г. Стефан пристига в Тула, спечелил стипендия за обучение във Военното оръжейно-техническо училище там. Той е на 17 години. Кръвта кипи от собствената си енергия, от желанието да реализира заветната мечта, която в този момент се съсредоточава в една дума „Москва“. Вродената остра чувствителност попива без усилие всичко от заобикалящата го нова среда.