Ако не говорим за тях и за направеното от тях, ако от Архивите не съживим историята за тяхното дело, това е все едно да ги изтрием от Книгата на Живота!

Избора на Бъдеще

Есента на 1902 г. Стефан пристига в град Тула, осигурен от спечелената стипендия за обучение във Военното оръжейно-техническо училище там. Той е на 17 години. Кръвта кипи от собствената си енергия да реализира заветната мечта, която в този момент се съсредоточава в една дума „Москва“. Вродената остра чувствителност попива без усилие новото от заобикалящата го среда

Престоя във военното училище продължава година и половина. Обучение без желание. Мисли за бъдещето и избора, който трябва да направи за себе си. Запознава се с много тулски семейства. В едно от тях е представен на бивш артист от Имперския театър в Москва. С него Македонски споделя съкровенните си мисли и желания, които включват само едно - да се посвети на певческото изкуство. Започва да взима уроци и да работи върху гласа си, насърчаван от приятели и познати. През пролетта на 1904 г., взема решение да отиде в Москва и се яви на изпита за прием в Музикалната академия.

Години по-късно си спомня отчетливо тъмната нощ, решимостта да поеме по пътя към своята мечта и как без разрешение, тайно, бяга от пансиона при училището. В джоба си носи само 5 рубли и едно писмо до Анна Ивановна Книпер. Тези силно драматични преживявания, съпроводили бягството му от Тула към Москва, оставят дълбоко - емоционална следа в младата душа. Силното желание от детските години, да пее и играе на сцената, обвива името на Москва с розов ореол. През годините ореола запазва младежката чистота и емоция, независимо от настъпилите промени.

Управата на училището предприема издирване. Има нареждане избягалият младеж да бъде върнат принудително. Съдбата милостиво се намесва и директорът на консерваторията, научил за перипетиите на младия българин, се застъпва за него лично. Ст. Македонски е освободен. Видно е, че офицер от него няма да стане. Оставят го да се яви на конкурса в Академията, до който има десетина дни.

В личния фонд на Ст. Македонски, съхраняван в Научния Архив при БАН, има един кариран лист (ф.210 К, оп.1 ае 5 № 22), който пази разказа за първата му среща с Анна Книпер. „ В 1904 г., в началото на септември, на ул. „Садовая“, със силно вълнение звъних ...“ . Врата на двуетажна къща, в която живее известния музикален педагог. „ Моля, съобщете й, че имам да й предам едно писмо лично.“ Поканен да влезе, младият човек се оглежда с вълнение при мисълта, че „..аз бях в кабинета на големия професор по пение г-жа Книпер..“ Почти веднага пред него застава „... стройна, с посивели коси, но твърде запазена за възрастта си жена – посрещна ме приветливо.“ „Значи Вие сте се готвили при г-н Салавьов? Той беше един от най-даровитите ми ученици.“ Без повече приказки, тя пробва гласа му с няколко арпежи. „ Имате нежен глас и ще трябва упорито да работите, за да станете добър и търсен певец!“ На следващия ден, се връща отново в тази двуетажна къща, където с интерес вече го очакват „артистката Чехова, дъщеря на г-жа Книпер и писателя А.П.Чехов“ , придружена от артисти на Художествения театър в Москва.

Анна Книпер обещава подкрепа за състезателния изпит, но до тогава Македонски е останал без пари и това налага да напусне пълната с хамали и файтонфжии странноприемница в самия край на града. А това пък го лишава от порцията борш и каша с лой за обед и от чая с черен хлаб за вечеря. На излизане от дома на Книпер, Съдбата среща младия Македонски с познат от Тула, вече студент в Москва и който разполага с всичко необходимо – подслон, храна, пари. Разказът за окаяното положение до изпита и тревогата за идващите дни, трогват тулчанина. Той великодушно предлага да сподели с Македонски каквото има до прослушванията в консерваторията .

Московската академия обявява 8 вакантни места. За тях се явяват 20 кандидати. „Аз бях един от щастливците, който издържа изпита с отличие“ – си спомня Стефан Македонски. „Втресе ме обаче, когато ми съобщиха решението на журито, че трябва да се уча за тенор, а не за баритон, какъвто се смятах, понеже гласът ми имал теноров оттенък.“ Анна Книпер подписва с особено мнение протокола – той е баритон. Притеснен, Македонски се явява на второ прослушване с двама нови професори, допълнително включени в комисията. Всички са единодушни, че гласът му е за тенор. Директорът на Московската консерватория обещава пълна стипендия ако приеме това решение. С присъщия си хумор, по-късно Ст. Македонски резюмира ситуацията така: „ Бих приел и сопрано да ме направят, само да завърша образованието си!“

По това време в Москва пристига проф. Енрико Корси. Бившият партньор на Аделина Пати е поканен за преподавател в Академията и започва да сформира свой клас. Лично се заема с обучението на новоприетия българин, когото помни като „своя Стефан Македонски“ . С голямо вълнение казва на П.Райчев (тенор, ученик на Ив. Вульпе) при среща в Москва след години: „Македонски беше моят най-любим и добър ученик. Предстоеше му бляскава кариера в оперния театър „Зимина“, а той го напусна и замина за България. Той беше моята гордост и аз разчитах много на него. Днес щеше да бъде един от първите тенори на Русия!“

Мечтата от детството става реалност. Стефан е студент в Московската консерватория. Критичен и отговорен към себе си и своето бъдеще като певец, притеснен от колебанието „тенор“ или „баритон“, той записва паралелно на певческия и курса за драматическо майсторство в Московската филхармония.

Студентство в Москва

Времето в Русия, когато Ст. Македонски живее и учи там, е неспокойно и революционно. Заредено е с идеи за демокрация, за правда и повече социалност. Разбудени от проникващия метежен порив, буйните сърца пламват от желание за противопоставяне. Тайни събрания, кръжоци за разпространяване на идеи, сблъсък между руския царизъм и прогресивно настроената младеж и интелигенция.

„ Взех участие в траурната манифестация, устроена през 1905 г. по случай погребението на известния Бауман, за което бях арестуван в полицейския участък на ул. „Тверская“. Бях освободен от ареста благодарение на застъпичеството на директора на консерваторията проф. Брандуков.“

Този инцидент припомня на младия студент трудностите и премеждията, през които е минал, за да стигне до Московската консерватория. Спомня си своята истинска цел - да стане певец и да играе на сцената.

Започва поредица от концертни участия през 1905 г. и след нея , с благотворителна цел. Концертира в Саратов, Рязан, Царицин, Москва. Постъпва стажант в театър „Ермитаж“ през 1906 г., в който театър е гостува Фьодор Шаляпин Вече в трети курс, Македонски полага изпит за редовен артист в частния оперен татър „С.И.Зимин“, по-късно филиал на Болшой театър. Проявява изключително усърдие и режисьорите му възлагат малки, мимически роли. През 1908 г. взима участие в оперите „Хофманови приказки“ от Офенбах (Кошнил и Питикиначио), Палячи от Леонкавало (Пепе), Демон от Рубинщайн (княжески куриер); „Черевички“ от Чайковски (Панас); в балета „Куклената фея“ (англичанина); „Травиата“ от Верди (Гастон).

Македонски си спомня емоционалното напрежение преди участието в Палячи. За Московския оперен театър това е партия, не роличка и се поверява на надеждни и талантливи изпълнители. За него тя е решаваща. Преди излизане на сцена, вълнението му е голямо. от главата му не излизат видяните през деня афиши, на които е изписано и неговото име. Следващата роля е в „Нюрнбергските майстори- певци“ от Вагнер.

Ваканциите прекарва в София и продължава да участва в концерти, музикални забави, градински увеселения. Запазено е писмо на М. Бахметиева, председател на д-во „Яслите" и съпруга на руския пълномощен министър в София, с което благодари на Ст. Македонски за безплатното участие в програмата на благотворителната проява. От лятото на 1908 г. присъства редовно на репетициите на Оперна дружба, която подготвя сцени от „Фауст“ и „Трубадур“, без прияко да участва. За това време, Драгомир Казаков си спомня: "Той (Ст. Македонски б.а.) беше млад, красив и строен младеж с прекрасна външност и жив темперамент. Когато репетирахме, той се стараеше да ни услужи, даже да ни суфлира. След това отново замина за Москва.“

Ангажирани в репетиции, артисти и деятели виждат в негово лице студент по музика с ентусиазъм и одухотворена външност. Никой не е чувал гласа му и не го подозира. Единствено авторите на „Камен и Цена“ и „Борислав“ (Ив.Иванов, К.Кауцки и маестро Атанасов) имат представа какъв свеж и прекрасен глас притежава Македонски. Когато трябва да се възложи ролята на Камен, без всякакво колебание, те настояват тя да се даде на него.