Държавен Музикален Театър “Ст. Македонски”

Името на своя патрон, Държавният музикален театър получава на 31-ви май 1952 г., четири години след своето създаване. През тези години негов директор и художествен ръководител е утвърдения оперен певец и артист, режисьор, педагог и общественик Стефан Македонски. Повод за патронизацията е неочакваното за всички „слизане“ на човека от сцената на земния живот. А с оглед на работата, която има да се свърши в оперетата - и в съвсем неподходящо време.

С Музикалният театър се завършва един бурен и противоречив период на развитие. Оперетното изкуство е силно повлияно от нововиенската оперета, която по време на зараждането на българското професионално оперетно изкуство (Т.Хаджиев, Богдана Гюзелева-Вулпе) е в период на късна зрялост. [1] Двайсет години по-късно (40-те години на 20-ти век), българската оперета все още е слабо развита. Проявяват се пристрастия към екзотична зрелищност; склонност към ориенталщина; битов хумор. [2] След краят на Втората световна война започва „борба на оперетата срещу оперетата“ и причината за това е в творческата криза на жанра. Липсват български сюжети и български композитори. Изявено е силно подражателното възпроизвеждане на нововиенските сюжетно-драматични схеми. [3] Водещо е забъвлението на публиката. Идеята на самия спектакъл и внушението към зрителя са оставени на заден план.

Сцената „предлага“ музикален продукт, а публиката е негов „потребител“. Ако „търсенето“ расте, това оценка за „изкуство“ ли е?!

Разнообразието от Оперетни театри според тяхната организация е белег за културен кипеж в българското общество. Белег за сблъсък на идеи и лични амбиции. Свободен театър на П.К.Стойчев (1918 г. - 1924 г.) е първият постоянен професионален оперетен театър със собствена дървена сграда и 1200 места. Появяват се и много частни театри през „частно-антрепреньорския период“ -

Частната инициатива се намесва активно в създаването на културен продукт. Финансовите трудности са големи, печалбата - незадоволителна, а условията за работа на творческите колективи са мизерни. Това довежда до първата стачка на артисти и сценични работници през 1921 г. в защита на трудовите им интереси и срещу водената от собствениците на театри политика.

С Кооперативен театър (1922 г.) се реализира идеята за трудово - артистична кооперация. Първата по рода си в световен мащаб. Кооперацията залага на равноправни и демократични начала. Устоява 17 години и доказва своята по-голяма жизненост пред акционерните д-ва. Основатели са „заговорниците“ - уволнените артисти от Свободен театър - Мими Балканска, Асен Русков, Ангел Сладкаров и диригента Ил.Стоянов (Чанчето). „ За художествения престиж на кооперативния театър свидетелстват гастролите на български и чужди именити артисти като Ст. Македонски, П. Райчев, С. Огнянов, Ив. П. Попов, О. Каренина и други“ [5] Кооперативният театър гастролира през 1931 г. в Турция (Цариград и Анкара) и през 1938 г. в Югославия. На представленията в Турция присъства самият Кемал Ататюрк.

Художествен оперетен театър е последното акционерно д-во, основано през 1942 г. от Мими Балканска. Съставът се попълва от привлечени изпълнители на Кооперативен театър. Откриването е с „Победителката“ от П.И.Чайковски, а в главните роли гастролират певци от Операта.

В архивните документи е записано, че през 1947 г. „артистите (на частен Художествен оперетен театър б.а.) демонстрират желание да се създаде държавна оперета“. Причината за това може да е промяната на обществено-политическата нагласа; субективни интереси или факта, че оперетата е изкуство, чиято реализация изисква средства, много средства и умело управление. Театърът започва да се нарича Народна оперета (1947г. - 1948 г.), а негов директор става Асен Русков.

През 1948 г. се приема нов закон за театрите, който отменя предишния от 1942 г. В него е записано, че всички театри в страната са под ръководство на КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура). Сериозни проблеми Оперетата има с изплащане на наема за сградата, в която играе; с дициплината сред артистите и техните странични участия; с разплащанията към издатели. Спасението е постоянна „държавна субсидия“. Заповед № 3622 от 21.07.1948 г., подписана от председателя на КНИК, министър Вълко Червенков, „командирова, без право на пътни и дневни пари, за срок от една година, в Народната оперета, София, Стефан Спиров Македонски, договорен народен артист при Народната опера, София, за Директор на Народната оперета. Командировката да се счита от 01.08.1948 г.“ [6]

Разговорите със Ст. Македонски започват през 1947 г. Идеята е да се промени структурата на театъра, организацията на работа в него и създавания в него творчески продукт. Македонски се ползва с авторитета на човек, който воюва за своите идеи и не прави компромис с качеството на работа. След една година той дава съгласие, но при условие, че има „карт бланш“ в действията за подбор на кадри, в художествена насока и организационна политика. Това означава да получава съдействие от КНИК за своите решения.

Оперетата е в състояние на вътрешен конфликт между желанието на състава да се изявява в театъра и извън него, липсата на финансии и растящи задължения. Концепцията за нов музикален театър включва организация по схемата на „grand opera“ - кадрови състав от общо 60 солисти; 55 хористи; 75 музиканти за оркестъра и 50 балетисти. Въвежда се художествено и административно ръководство, както и двете нови позиции на главен режисьор и главен диригент, без да се премахнат другите режисьори и диригенти.

И ако от позиция на „2015-та“ оценката, че изкуство се прави с възможности – и финансови, и артистични, и организационни, е разбираема, то за 1948 г. е титанична задача. Сблъсък между икономико-политическа среда, мислене на артисти и театрални работници, наслоена инерция и навиците за работа.

Създаването на ДМТ не е просто реорганизация. Това е поредица от събития в изключително кратки срокове. Реконструкция на сграда, формиране и сработване на екипа, подготовка на приемлив репертуар, репетиции без помещения за такива, липса на склад за декори, писмено одобрение за всяка стъпка с мотивация. Датата за официалното откриване е предварително посочена. И ако някъде и с някого възникне проблем, то „За всички слабости вина носи Ст. Македонски.“ [7] След четири години напрежение и усилия да остане изкуството над всичко временно и преходно, директорът се разболява и скоро напуска сцената на Живота. Името му, поставено до Държавния музикален театър, е заключителния акорд. Уважението на България към човека, мислил за музикалната култура някъде от Бъдещето.