Ранни години [1]

Стефан обича да пее и да играе на „театро“ от детските си години. Заради песните другарите му го наричат „Стефан песнопоецът“. Когато в Сливен идва руската певица Панайотова (по мъж ) от Санкт-Петербург, той се промъква през задния двор на читалище „Зора“, където се изнася концерта и наблюдава сцената покатерен на един прозорец. Но от там не вижда и не чува добре. Затова през антракта се промъква още по-близо до сцената.

Започва втората част. Привлечен от красивата и добре облечена жена, и от нейния глас, момчето се приближава по-близо и по-близо докато накрая се показва на сцената. Един прислужник го издърпва обратно навън. Но публиката отбелязва появата на детето с аплодисменти. След концерта певицата го вика при себе си. Дава му бонбони и ласкаво го гали по бузата.

Когато идва трупата на Енрико Масини, той живее със семейството си в София. Трупата изнася оперни представления в градината-театър „Люксембург“ (днес „Търговския дом“ на ул. „Алабин“). Тринайсет годишен, Стефан иска да види оперната трупа, но не му дават пари за билет. Затова се качва на близката ограда, за да гледа оттам. Погълнат от играта на сцената, съвсем не забелязва човека, който го сграбчва за палтото отзад , сваля го от оградата и с бастуна си го удря по гърба.

Всеки празник Стефан организира квартални представления. Те се изнасят в барака, построена на ъгъла на сегашните бул. „Хр.Ботев“ и ул.“Пиротска“. Под негово ръководство, малките артисти събират пари, набавят скамейка и платно за сцената. В този пригоден „театър“ се изнасят пиесите „Левски“, „Русалка“, сцени от „Иванко“. Гримира ги Роза Попова, по-късно известна драматична артистка. Зрителите са всички деца от махалата.

Стефан пее в хора на Досьо Нашков, в църковния хор на Николай Ив. Николаев, в ученическия хор на Втора софийска прогимназия с диригент Христо Кънев. Неговата глава, с буйни къдраво-кестеняви коси и килната встрани фуражка, стърчи над главите на другите ученици и се забелязва отдалеч. Учителят по алгебра, Ат. Колев, който подготвя по случай идващите коледни празници забава, не включва Стефан в програмата със солово изпълнение. След дълго колебание, младежът решава да каже на учителя за огромното си желание да участва. Отпратен да учи уроците си в къщи с думите „Пеенето не е за тебе“. Свръхчувствителен към отношението на другите, Стефан Македонски се разболява от несправедливото отхвърляне и остава някоко дни на легло. След години, по случай празника за 24-ти май, ученик и учител се срещат отново. Учителят е смутен, когато бившият ученик припомня коледната забава и своето отстраняване поради „немузикалност“. „Човек винаги може да се излъже в преценката си“ – извинява се учителят Колев. „Ето, Вие, „немузикалният“ станахте прославен оперен артист, а от музикалните според мене ученици не излезе нищо...“

В Първа софийска мъжка гимназия (на ул. „Дунав“ и ул.“Московска“) той участва в театрални постановки и прави впечатление със своята игра. След участие в пиесата „Мързеливия ученик“, дадена в полза на бедните ученици, учителят Иван Грозев, по-късно писател, казва пред всички: “ Македонски, ти изигра ролята си великолепно. Ще станеш добър артист, ако работиш върху себе си упорито и системно.“

В последния клас от гимназията, Стефан мечтае да продължи заниманията с музика. Всички го съветват за това. Единствено майка му, Кортеза, водена от своя практичен сливенски ген, повтаря трезво „Хубаво нещо е пеенето, но песните хляб не дават.“ По същото това време Министерство на войната обявява конкурс за обучение на българи във Военното оръжейно-техническо училище в Тула, Русия. Македонски се явява, подтикван от своята майка и от желанието да доближи Москва, където е мечтаната Музикална академия и любимото оперно пеене. Печели стипендията и през есента на 1902 г. тръгва за Тула.